Вярата...

Няма смисъл зад съществуването, няма отвъд, няма отсам. Всичко е сега, само днес. Няма Защото. Няма оправдание, не съществува неразбрана Истина защото няма Истина.
Човек си е измислил неистини за да крие зад тях студа на вселенските закони, ентропията и хаоса. Единственото което му е останало е да се опита да се скрие в гората на измислените дървета.
Но ние сме лишени от вярата, останал ни е само един избор - да приемем студа на реалността. Няма обещания, само минало.
Еволюцията - истинската ни майка, ни е дарила и наказала с чувства за да ценим надрационалното, на нея дължим и скръбта по онова което не е, а би ни се искало да бъде...
Но имаме и възможността да се възхитим на успехите си в борбата с разпада и разрухата, щастието да помним с гордост победите над ентропията.
Нека се радваме на светлината и да помним тъмнината.

Това бе породено от писаното тук.